Европейският акт за достъпност: засяга ли вашия уебсайт?

Ако продавате онлайн на хора в ЕС, вероятно вече сте получили няколко имейла за Европейския акт за достъпност, някои от тях от доставчици, които искат да ви продадат решение „преди крайния срок“. Това ръководство се придържа към текста на закона: кого обхваща, какво изисква и какво следва, ако го пренебрегнете.

Какво представлява Европейският акт за достъпност?

Европейският акт за достъпност (Директива (ЕС) 2019/882 (отваря се в нов раздел)) е закон на ЕС, който въвежда общи изисквания за достъпност за определени продукти и услуги, предлагани на потребителите, включително електронна търговия, банкови услуги за потребители, електронни книги, продажба на билети за транспорт и електронни съобщения. Приет е на 17 април 2019 г. и се прилага в целия ЕС от 28 юни 2025 г.

За „EAA“ често се говори като за един правилник. Всъщност става дума за три нива:

• Директивата определя целите, обхвата и сроковете. Тя е адресирана до държавите, затова не задължава бизнеса ви пряко.
• Националният закон е това, което реално се прилага за вас, например Barrierefreiheitsstärkungsgesetz (BFSG) в Германия или Ley 11/2023 в Испания. Всеки такъв закон определя свои надзорни органи и санкции.
• Техническият стандарт EN 301 549 е начинът да покажете на практика, че изпълнявате изискванията. За уебсайтовете и приложенията той препраща към Указанията за достъпност на уеб съдържанието (WCAG).

Ако някой ви цитира размер на глоба, попитайте от закона на коя държава идва. Ако продавате в България, търсете българския закон, с който е транспонирана директивата, и органа, който той определя за надзор.

Откога се прилага актът и какво се променя през 2027 и 2030 г.?

Актът се прилага от 28 юни 2025 г. Държавите членки трябваше да приемат националните си закони до 28 юни 2022 г. и да ги прилагат от 28 юни 2025 г. (член 31). Някои преходни периоди са по-дълги: договорите за услуги и оборудването, които вече са съществували преди юни 2025 г., могат да продължат най-късно до 28 юни 2030 г.

Датата 2030 г. се тълкува погрешно най-често. Тя не е гратисен период за уебсайтовете: магазин, пуснат през 2026 г., трябва да отговаря на правилата още сега. Допълнително време получават само договорите и оборудването, които вече са съществували преди юни 2025 г.

Кои уебсайтове и приложения обхваща актът?

Актът обхваща уебсайтове и приложения, чрез които се предоставят шест вида потребителски услуги: електронна търговия, банкови услуги за потребители, електронни съобщения, достъп до аудио-визуални медийни услуги, електронни книги и част от услугите за въздушен, автобусен, железопътен и воден превоз на пътници. Електронната търговия е най-широката категория, защото включва всеки сайт или приложение, през които потребителят може да сключи договор от разстояние.

Директивата определя услугите за електронна търговия като „услуги, предоставяни от разстояние, чрез уебсайтове и услуги, базирани на мобилни устройства, чрез електронни средства и по индивидуално искане на потребител с цел сключване на потребителски договор“ (член 3, точка 30). Ако клиентът може да купи, резервира или да се абонира през вашия сайт или приложение, той почти сигурно е в обхвата: магазин за дрехи в Shopify, системата за резервации на хотел, абонамент за кутии с храна.

Някои случаи са по-неясни. Сайт на ресторант, който показва само менюто и телефонен номер, вероятно не е услуга за електронна търговия, защото през него не се сключва договор. Добавите ли онлайн поръчки, вероятно вече е. Именно за сивите зони, като формулярите за резервация на маса, си струва да потърсите указанията на надзорния орган или съвет от юрист.

Какво съдържание е изключено?

Дори на обхванат сайт член 2, параграф 4 изключва:

• предварително записано аудио и видео, както и офис документи, например PDF файлове, публикувани преди 28 юни 2025 г.;
• онлайн карти, стига основната информация за ориентиране да е дадена и в достъпна цифрова форма;
• съдържание на трети страни, което нито финансирате, нито разработвате, нито контролирате;
• архивно съдържание, което не е актуализирано или редактирано след 28 юни 2025 г.

Не разтягайте прекалено изключението за трети страни. Плъгин за плащане или чат инструмент, който сами сте избрали и за който плащате, трудно може да се опише като съдържание, което не финансирате или не контролирате. Актът обхваща и продукти като компютри, платежни терминали и електронни четци, но за един уебсайт значение имат правилата за услугите.

Прилага ли се актът за малкия бизнес?

Само отчасти. Микропредприятията, които предоставят услуги, са освободени от изискванията за услугите. Микропредприятие е предприятие с по-малко от 10 заети и с годишен оборот или общ годишен баланс до 2 милиона евро (член 3, точка 23). Малките фирми над тази граница са в обхвата, а микропредприятията, които произвеждат или продават обхванати продукти, не са освободени.

Значение имат и двете части на теста. Онлайн магазин с 6 служители и оборот 1,5 милиона евро е микропредприятие. Магазин с 6 служители и оборот 3 милиона евро също отговаря на условието, ако общата сума на баланса му е до 2 милиона евро. Магазин с 12 служители е в обхвата, колкото и малък да е оборотът му.

Член 4, параграф 5 освобождава само микропредприятията, които предоставят услуги, затова фирма с петима служители, която произвежда електронни четци, пак трябва да спазва правилата за продуктите.

Две уговорки. Националните закони може да се различават: федералният закон на Белгия освобождава микропредприятията само до 28 юни 2030 г. (Loi du 5 novembre 2023, art. 40 (отваря се в нов раздел)). И освен това изключението премахва правното задължение, но не и проблема. Клиент, който не може да стигне до края на поръчката с екранен четец, си тръгва, независимо колко души работят при вас.

Прилага ли се актът за фирми извън ЕС, B2B сайтове или Обединеното кралство?

Да, за фирми извън ЕС, които продават на потребители в ЕС, и по правило не, когато продажбите са само на фирми. Директивата обхваща всеки, който предоставя услуга на пазара на Съюза или предлага такава услуга на потребители в Съюза (член 3, точка 4), независимо къде е регистриран. Магазин от Обединеното кралство или САЩ, който продава на потребители в ЕС, е в обхвата за тези продажби.

• Продавачи извън ЕС. Важно е на кого продавате. Ако магазинът ви доставя на клиенти във Франция, за тази услуга се прилага френският закон. Продажбите на клиенти извън ЕС не са обхванати.
• B2B. Електронната търговия по смисъла на директивата означава договор с потребител, т.е. физическо лице, което купува извън своята търговска или професионална дейност (член 3, точка 22). Портал за търговия на едро само за регистрирани фирми по правило е извън обхвата; сайт, който продава и на двете групи, е в обхвата за продажбите си на потребители.
• Обединеното кралство. Актът не е закон в Обединеното кралство, но британските фирми, които продават на потребители в ЕС, попадат под законите на държавите, в които продават. В самата страна Equality Act 2010 изисква разумни приспособления, без да определя технически стандарт за уебсайтове, а правилата за достъпност в публичния сектор (отваря се в нов раздел) обхващат само публичните органи.

На какъв стандарт трябва да отговаряте?

На практика – на EN 301 549, което за уебсайтовете днес означава WCAG 2.1, ниво AA. Самата директива изброява функционални изисквания, а не ниво на WCAG. Действащата референтна версия е EN 301 549 v3.2.1 (2021), а версия 4.1.1, публикувана през септември 2026 г., преминава към WCAG 2.2, ниво AA, след като Комисията я цитира в Официален вестник на ЕС.

AccessibleEU (отваря се в нов раздел), ресурсният център на Комисията за достъпност, посочва, че v4.1.1 „все още не е правно приложимият референтен стандарт“. След като бъде цитирана, съответствието с нея ще създава презумпция за съответствие с акта. Кога ще стане това, засега никой не може да каже.

Нашето предложение: разработвайте и тествайте спрямо WCAG 2.2, ниво AA, още сега. Тази версия включва всичко от WCAG 2.1 без един остарял критерий, така че покривате и двете. В статията какво е новото в WCAG 2.2 обясняваме деветте нови критерия, а в нашия преглед на WCAG – нивата.

Каква информация трябва да публикувате?

Доставчиците на услуги трябва да публикуват информация за това как услугата им изпълнява изискванията за достъпност, „в общите условия или в друг еквивалентен документ“ (приложение V). Тя трябва да описва услугата в достъпни формати и да обяснява как се изпълняват изискванията. Съгласно член 13, параграф 2 информацията се предоставя публично в писмен и устен вид за целия срок, в който се предлага услугата.

Националните закони може да добавят още изисквания, например да посочите надзорния орган. Много фирми публикуват тази информация на една страница за достъпност, към която водят връзки от футъра и от общите условия, подобно на декларация за достъпност. Нашето ръководство как да напишете декларация за достъпност има шаблон, който покрива и двете, а документацията за декларацията навлиза в повече подробности.

Ако смятате, че дадено изискване би било прекомерна тежест, не е достатъчно просто да го заявите. Член 14 изисква документирана оценка, която се подновява поне веднъж на пет години, и трябва да уведомите съответните органи, макар че микропредприятията са освободени от тази стъпка.

Кой следи за спазването на акта и какви са глобите?

Всяка държава определя свои надзорни органи и свои санкции, които трябва да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи“ (член 30). За онлайн магазин надзорът обикновено е на орган за защита на потребителите или за надзор на пазара. Максималните глоби варират от няколко хиляди евро до 1 милион евро и повече, а някои са обвързани с оборота.

Това са горни граници, а не сумата, която вероятно би платила фирма с поправим проблем. Освен това цифрите често се преписват грешно в интернет, затова проверете закона на собствената си държава, преди да разчитате на някоя от тях.

С какво да започнете?

Проверете дали сте в обхвата, след това тествайте и поправете процесите, които са най-важни за клиентите, публикувайте честна информация за това докъде сте стигнали и вградете достъпността в начина, по който променяте сайта. По-голямата част от това е обикновена продуктова работа, свършена в разумен ред, а не еднократен правен проект.

1. Проверете обхвата. Избройте услугите, които предлагате на потребители в ЕС, държавите, в които продавате, и броя на служителите и оборота си. Ако сте близо до границата за микропредприятие, запишете как сте я изчислили.
2. Тествайте ключовите процеси: търсене, продуктови страници, количка, плащане и вход. Използвайте безплатни автоматизирани инструменти, след това проверете ръчно с клавиатура и екранен четец, както обяснява ръководството ни как да тествате достъпността на уебсайта си.
3. Поправяйте по реда на вредата. Бутон за плащане, до който хората, работещи с клавиатура, не могат да стигнат, е по-важен от бледа връзка във футъра. Контролният списък за достъпност на уебсайт обхваща най-честите грешки.
4. Публикувайте информацията за достъпността, включително какво още не е поправено и как да се свържат с вас.
5. Превърнете го в рутина. Член 13, параграф 3 очаква процедури, които запазват съответствието на услугата, докато тя се променя, затова проверявайте достъпността при всяка смяна на темата или добавяне на инструмент на трета страна.
6. Питайте, когато нещо не е ясно. По въпроси за обхвата или изключенията говорете с юрист или с националния надзорен орган.

Къде е мястото на уиджета за достъпност?

Нито един уиджет не прави уебсайта съответстващ на акта, включително нашият. Европейската комисия посочва, че инструменти, „които не гарантират, че самият уебсайт отговаря на подробните критерии на стандарта, не са подходящо решение“ (Комисията, Web Accessibility (отваря се в нов раздел)). Уиджетът все пак може да помогне на някои посетители като допълнителен слой върху правилно изграден сайт.

SiteAccessible позволява на посетителите да променят контраста, размера на текста и помощните средства за четене. Той не поправя кода ви, не замества одитите и тестването с хора с увреждания и не ви дава правна защита.