Как хората с увреждания ползват интернет? Помощните технологии

Трима души се опитват да резервират маса на сайта на един и същ ресторант. Мира е незряща и слуша страницата чрез VoiceOver на iPhone. Тодор има ревматоиден артрит и ползва клавиатурата, защото работата с мишка му причинява болка. Маргарита е на 78 и увеличава мащаба до 200%, за да прочете менюто. Ако менюто е снимка на печатна страница, а изборът на дата реагира само на мишка, и тримата се отказват и резервират другаде.

Това ръководство обяснява как хората с увреждания реално ползват интернет, с актуални данни. Бележка за думите: използваме „хора с увреждания“, както правят и институциите на ЕС, докато мнозина, особено във Великобритания, предпочитат английския израз „disabled people“. Когато пишете за конкретен човек, използвайте думите, които той самият използва.

Колко души имат увреждане?

Около 1,3 милиарда души, 16% от световното население или 1 на 6, живеят със значително увреждане според Световната здравна организация (отваря се в нов раздел) (информационен лист, март 2023 г.). В ЕС 23,9% от хората на 16 и повече години са съобщили за дълготрайно ограничение в ежедневните дейности през 2024 г., тоест приблизително всеки четвърти възрастен, според Евростат (отваря се в нов раздел).

Националните стойности варират от 12,7% в България, най-ниския дял в ЕС, до 41,2% в Латвия, а показателят се основава на самооценка, затова сравнявайте държавите внимателно. По-важна е кривата на възрастта. Делът е десет пъти по-висок (отваря се в нов раздел) сред хората на 85 и повече години (72,3%), отколкото сред 16- до 24-годишните (7,1%), а 22,0% от населението на ЕС (отваря се в нов раздел) е на 65 или повече години. Мнозина от тях не биха се описали като хора с увреждания.

Какво са помощните технологии?

Помощна технология е всеки софтуер или хардуер, който позволява на човек да ползва компютър, телефон или уебсайт по начин, съобразен с тялото и ума му. Екранните четци, лупите, разпознаването на говор, превключвателите и брайловите дисплеи са най-известните примери. Хората разчитат и на по-прости настройки, като по-голям текст, по-бавен показалец или субтитри, включени по подразбиране.

W3C нарича тези по-прости настройки „адаптивни стратегии“, които в своя преглед на инструментите и техниките (отваря се в нов раздел) описва като „техники, които хората с увреждания използват, за да подобрят взаимодействието си с мрежата“. Повечето хора комбинират и двете.

Голяма част от това е вградено: VoiceOver и „Гласово управление“ на устройствата на Apple, TalkBack и Voice Access на Android, „Разказвач“ и „Лупа“ на Windows. Много потребители на Windows добавят JAWS, който е платен, или NVDA, който е безплатен.

Как незрящите хора ползват уебсайтове?

Повечето незрящи хора ползват екранен четец, софтуер, който превръща страницата в говор или брайл, и се движат из нея с клавишни команди или жестове на сензорния екран, а не с мишка. Рядко слушат от началото до края. В проучването на WebAIM от 2024 г. 71,6% от потребителите на екранни четци казват, че първо се ориентират в дълга страница по заглавията ѝ.

Проучването сред потребители на екранни четци № 10 (отваря се в нов раздел) на WebAIM събра 1539 отговора през декември 2023 г. и януари 2024 г. Извадката е самоизбрана, а не преброяване. Някои резултати:

• На настолен компютър 40,5% ползват основно JAWS, 37,7% – NVDA, а 9,7% – VoiceOver.
• 91,3% ползват екранен четец на телефон или таблет, а 70,6% ползват основно устройства на Apple.
• 38% ползват брайлов изход чрез дисплей, който повдига щифтчета, за да оформи знаците.

Представете си потребител на екранен четец на продуктова страница. Той отваря списък със заглавията и прескача на „Отзиви“. Оформлението ви той изобщо не възприема, а само структурата под него: ако заглавията ви са просто удебелени абзаци, този списък е празен, а три бутона с надпис „Добави в количката“ звучат еднакво.

• Заглавия, които са истински елементи за заглавие, в разумен ред.
• Алтернативен текст, който казва важното: „Тъмносиньо вълнено палто до коляното, изглед отпред“, а не „IMG_4471.jpg“. Декоративните изображения получават празен алтернативен текст, за да бъдат пропуснати.
• Етикети на формулярите на всяко поле и съобщения за грешки, които екранният четец прочита, а не само се показват в червено.
• Текст на връзките и бутоните, който има смисъл сам по себе си: „Прочетете правилата ни за връщане“, а не „Щракнете тук“.

Как слабовиждащите хора ползват уебсайтове?

Слабовиждащите хора обикновено правят нещата по-големи или по-ясни, вместо да преминават към звук. Увеличават мащаба на браузъра, ползват екранна лупа, уголемяват системния текст, включват висок контраст или тъмен режим или добавят разредка. Групата е голяма: СЗО изчислява, че поне 2,2 милиарда души имат нарушено зрение отблизо или отдалеч.

При голямо увеличение потребителят на лупа вижда само малка част от екрана наведнъж. Съобщение „Количката е обновена“ в горния ъгъл лесно се пропуска, както и обобщение на грешките, поставено далеч от сгрешеното поле.

Указанията за достъпност на уеб съдържанието (WCAG) 2.2 (отваря се в нов раздел) покриват това с три критерия за успех от ниво AA: текстът трябва да може да се увеличи до 200% без загуба на съдържание (1.4.4), съдържанието трябва да се пренарежда при ширина 320 CSS пиксела, за да не се налага превъртане в две посоки (1.4.10), а страниците трябва да издържат допълнително разстояние между редовете, буквите и думите (1.4.12). За контраста вижте нашето ръководство за цветовия контраст. А сниманото меню, преработено като уеб страница със заглавия, работи еднакво добре и за Маргарита, и за Мира.

Как глухите и хората с увреден слух ползват интернет?

Глухите и хората с увреден слух ползват интернет като всички останали, докато звукът не започне да носи информация. Тогава им трябват субтитри на видеото, преписи на аудиото и начин да се свържат с вас, който не е телефонно обаждане. СЗО изчислява, че 430 милиона души, над 5% от световното население, се нуждаят от рехабилитация заради инвалидизираща загуба на слуха.

За много глухи хора (на английски главното D в „Deaf“ често обозначава общността на глухите с нейната култура и жестов език) националният жестов език е първият им език, а писменият – вторият. Ясното писане им помага така, както помага на всеки, който чете на втори език.

• Слагайте субтитри на всяко предварително записано видео с говор (WCAG 1.2.2, ниво A). Проверявайте автоматичните субтитри: те може да объркат имена, продуктови термини и числа.
• Предлагайте и други начини за контакт освен телефона. „Обадете ни се, за да прекратите“ напълно изключва някои клиенти.
• Не пускайте звук автоматично. Аудио, което звучи повече от 3 секунди, се нуждае от бутон за пауза или спиране (WCAG 1.4.2), а потребителите на екранни четци също имат нужда от него.

Как хората с двигателни увреждания се движат из уебсайтовете?

Хората с двигателни увреждания често изобщо не ползват мишка. Ползват клавиатура, превключвател, гласово управление, система за проследяване на погледа, показалец, управляван с главата, или тракбол, понякога докато се справят с тремор, болка или умора. Всички тези начини зависят от това сайтът да работи без точно посочване: всяка контрола да е достъпна от клавиатурата, фокусът винаги да се вижда, а целите да са достатъчно големи, за да се уцелят.

WCAG започва от клавиатурата: всичко трябва да работи без мишка (2.1.1, ниво A). Какво обикновено пречи:

• Невидим фокус. Ако махнете очертанието на фокуса заради външния вид, потребителят на клавиатура губи представа къде се намира (WCAG 2.4.7).
• Дълги обиколки. Потребителят на превключвател минава през контролите една по една. Мега меню с 60 връзки и без връзка „Към основното съдържание“ може да означава 60 натискания, преди потребителят да стигне до продукта.
• Етикети, които не съвпадат. Потребител на гласово управление казва „щракни Резервирай“, но в кода бутонът се казва „Изпращане на формуляра“, затова нищо не се случва (WCAG 2.5.3, Етикет в името).
• Миниатюрни цели и плъзгачи, които работят само с плъзгане. WCAG 2.2 определя минимален размер на целта 24 на 24 CSS пиксела (2.5.8) и изисква плъзгането да има алтернатива с щракване (2.5.7). Нашето ръководство за WCAG 2.2 обяснява и двете.

Как хората с когнитивни увреждания, дислексия или СДВХ ползват интернет?

Хората с когнитивни и обучителни затруднения, включително дислексия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), загуба на памет и мозъчна травма, ползват комбинация от инструменти и похвати: преобразуване на текст в говор, проверка на правописа, линии за четене, мениджъри на пароли, режим за четене и допълнително време. Най-много помага това, което е от вашата страна на екрана: ясен език, предвидимо оформление и процеси, които не наказват грешките.

Указанията на W3C за когнитивните и обучителните затруднения (отваря се в нов раздел) включват целите „Помогнете на потребителите да се съсредоточат“ и „Погрижете се процесите да не разчитат на паметта“.

Вход, който иска третия и петия знак от тайна дума, е точно такъв тест за памет, срещу какъвто предупреждава втората цел. Въртележка, която се превърта сама на всеки няколко секунди, работи срещу първата. Какво помага, включително какво казват изследванията за шрифтовете за дислексия, разглеждаме в Дизайн за хора с дислексия, СДВХ и когнитивни увреждания.

Какви вградени настройки ползват хората и къде е мястото на панела в страницата?

Повечето хора настройват собствените си устройства много преди да докоснат нещо на вашата страница: мащабиране в браузъра, по-голям системен текст, тъмен режим, намалено движение, висок контраст, субтитри, режим за четене и собствения екранен четец на телефона. Задачата на сайта ви е да зачита тези настройки. Панелът за достъпност в страницата е още една възможност, а не заместител.

• Мащабиране и размер на текста: използвайте относителни единици и никога не блокирайте мащабирането с два пръста на мобилни устройства.
• Намалено движение: сайтовете могат да прочетат тази предпочитана настройка (медийната заявка prefers-reduced-motion), затова я зачитайте при паралакс ефекти, въртележки и големи преходи.
• Висок контраст и принудителни цветове, например контрастните теми на Windows: проверете дали иконите и очертанията на фокуса остават видими.
• Режимът за четене работи най-добре с истински заглавия и абзаци.

Панел в страницата, като този, който добавя SiteAccessible, дава на посетителите бутони за контраст, размер на текста, разредка, линия за четене, четене на глас и спиране на анимациите, без да търсят из настройките на устройството. Това помага на някои хора, например на човек, който работи на служебен компютър и не може да променя настройките му, или на някой с мигрена, който иска по-спокойна страница за час.

Той не помага на потребител на екранен четец да намери бутон без етикет и не прави сайта съответстващ на WCAG. Затова панелът ни нарочно няма профил за незрящи посетители: визуален панел не може да замени екранния четец, който човек вече познава. Ако страницата не работи със собствените инструменти на хората, поправете страницата.

Какво най-често разваля преживяването?

Едни и същи елементарни бариери се появяват отново и отново. В сканирането WebAIM Million 2026 (отваря се в нов раздел) 95,9% от началните страници на първия милион сайтове имат откриваеми нарушения на WCAG, средно по 56,1 грешки на страница, начело с текст с нисък контраст, липсващ алтернативен текст и полета на формуляри без етикети. Потребителите на екранни четци поставят CAPTCHA на първо място сред най-проблемните неща в мрежата.

Сканиранията пропускат много. Петте най-големи проблема според самите потребители на екранни четци:

1. CAPTCHA
2. Менюта, раздели и диалогови прозорци, които не се държат както се очаква
3. Връзки или бутони без ясен смисъл
4. Екрани или части от екрани, които се променят неочаквано
5. Липса на достъпност с клавиатура

Нито един от тях не изисква специална технология, за да бъде поправен. За да ги откриете, пробвайте собствения си сайт: резервирайте нещо само с клавиатура, увеличете мащаба до 400% и прочетете страницата за плащане, после изслушайте заглавията си с VoiceOver или NVDA. Нашето ръководство за тестване на достъпността на уебсайта ви превежда през тези проверки. Те няма да заменят тестването с хора, които ползват тези инструменти всеки ден, но ще ви покажат откъде да започнете.